Славяни

СЕДЕМТЕ СЛАВЯНСКИ ПЛЕМЕНА

В земите на север от Стара планина през VII в. бил създаден славянски съюз, който в продължение на няколко десетилетия водил упорита борба против опитите на Византия. Съставен от няколко не зависи ми племена той останал в историята под името Седемте славянски племена. 

През VII Мизия заемала изключително важно стратегическо положение в борбата между славяните и Византия. Тя била мост, който свързвал славяните на юг от Стара планина с техните едно племенници на север от Дунава.

Набезите на славянските племена през Стара планина тревожели сериозно Византия. Империята положила огромни усилия, за да укрепи и възстанови своята власт. Най-уязвима Мизия била откъм изток – Черно море и Добруджа. Затова византийците издигнали много крепости и се постарали да превърнат Добруджа в изходна база за нападение над славянските земи. Възможността византийските войски да се придвижват лесно по море до славянските земи поставили славяните в неизгодно положение.

Възстановяването на византийската власт над северозападната част на Балканския полуостров застрашило сериозно славянските племена както в Мизия, така и в земите на север от Дунава. Византия, която също така владеела централната част на Балканския полуостров заплашвала славянските племена в Мизия от юг по цялото протежение на Стара планина чак до Тимок. Поради това за отпро против империята трябвало да се организират всички непокорени от Византия славянски племена между Дунав и Стара планина, а така също и племената на север от реката.

Сведенията за създаденото племенно обединение в Подунавието се съдържат в разказите на хронистите Теофан и Никифор (IX в). Ограничеността на изворите е довела и до различни представи за големината и местоположението на славянския племенен съюз.

Теофан споменава седем славянски племена и северите, а Никифор говори общо за славянските племена, без да определя техния брой.

Седемте славянски племена не били подвластни на Византия и не се намирали във владяната от нея територия в североизточната част на Балканския полуостров. Племенният съюз на седемте славянски племена обикновено ги поставя Мизия. В изворите обаче изрично се сочи, че негови южни съседи били византийците, а на запад и северозапад — аварите. Поради това много изследователи приемат, че става дума за славянско племенно обединение в Подунавието, което се е простирало от двете страни на Дунава, от Стара планина до Карпатите. Може би в числото на тези седем племена са влизали и някои от племената тимочани, моравяни, браничевци и абодрити, неспоменати поименно от хронистите.

Племенното обединение в Подунавието представлява съюз на седем славянски племена в Мизия и Дакия, създаден за борба против Византия и аварите. Еднаквата битова култура на славянското население от двете страни на Дунава през VII в. определяло и неговия териториален обхват — от Карпатите до Стара планина. Главното, което обединявало племената било отбиването на външната опасност, поради което в обединението на преден план изпъквали политическите връзки

При така съществуващия съюз всяко славянско племе запазило до голяма степен своята самостоятелност, управлявало се от собствен княз, а заеманата от него територия образувала отделно княжество, известно с името Склавиния.


19.12.2019 г.