Безспорни са връзките между славянските земеделски традиции и белезите на развитие на цивилизациите от новокаменната и медно-каменната епохи. Славяните са предимно земеделци, но способите им за обработка на земята не позволяват да се изхранват големи общности от хора. По тази причина те живеят в малки родови селища. Разпокъсаният и независим начин на живот векове наред не им позволява да развият централизирана държавна форма и върховна власт. Като резултат от това честите вражески набези налагат постоянна миграция и възпрепятстват по-уседналия начин на живот и развитието на висока материална култура и архитектура.
Славяните достигат върха на своята мощ към VI – VII в. като резултат от постепенна консолидация и социално развитие, особено в земите на Източна Европа. По-нататъшното им съществуване като етнос на Балканите е тясно свързано с единението им с прабългарите и обособяването на българската държава.