Рим

РАЗВИТИЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ ГРАДОВЕ СЛЕД ЗАВЛАДЯВАНЕТО ОТ РИМ

След настъпването на мира в тях съвсем естествено започват процеси на развитие на тракийските градове. Те се изразяват в ново строителство, укрепване, строеж на различни инженерни съоръжения – акведукти, крепостни стени, на обществени сгради и тъй нататък.

Въпреки че Рим пренася своята култура в тракийските земи се запазва и развива един много силен местен елемент, който се развива самостоятелно и дори се превръща във водещ. Това са определени традиции в областта на културата и изкуството, които оцеляват и се вплитат в римските обичаи. Процеса на романизация е силен единствено по границите на Дунавския лимес, където са разположени голяма част от римските легиони след завладяването на земите на север от Стара планина. Тоест романизацията е силна в седалищата на римските военни лагери. В други части тя е сравнително по слабо застъпена, както по отношение на езика, така и на духовната и материална култура.

По градовете по протежението на черноморското крайбрежие официалния език си остава гръцкия, пренесен от колонистите гърци по време на така наречената елинистична епоха. Надписите на латиснки в тези части са малко и то имат предимно само официален характер.

В тракийските градове се строят театри, където се изнасят представления, организират се различни спортни игри, които се дават в чест на римските императори. Самите императори като посещават тази част от империята си почитат съществуващите храмове, като в тях се дава право да се почита култа към римския император. Това е израз на високи привилегии и зачитане. Голяма част от градовете, които се развиват бързо и се ползват с привилегии от централната власт имат право да секат собствени монети в много са построени амфитеатри, където се организират толкова популярните за времето си гладиаторски борби. В тракийските градове се организират различни музикални състезания, провеждани в така наречените Одеони – театри предназначени за литературни изяви и музика. Такива сведения има за Одеона намиращ се в Никополис ад Иструм.

По това време в тракийските градове се формира едно добре развито лекарско съсловие, което е почитано. Вероятно част от тези лекари са били и последователи на старата религия на тракия и носители на познанието предавано сред съществувалото преди завоюването от Рим жреческо съсловие. Може би това е и причината тези лекари да се ползват с голяма почит, а някои дори да бъдат обожествявани, както преди това е било характерно за царете –жреци. Тъй като цял Тракия била богата на минерални извори в тях са открити множество светилища свързани с боговете на медицината.

След завладяването от Рим местното тракийско население започнало да си служи с римския календар. В него първия месец се наричал календе и оттам идва съвременното название календар. За отмерване на времето се използвали слънчеви часовници. Те били прости по своето устройство. Представляващи полукръг с вдлъбната повърхност, който бил обърнат с изпъкналата страна надолу. Часовника се поставял на поставка и бил разделен на сектори показващи часовете на деня. Някои поставки били украсени с различни изображения.

В градовете в тракийските земи се създават благоприятни условия за развитието на монументалната скулптура. Фасадите на обществените постройки били украсени с гирлянди изобразяващи части от животни или цели фигури. Богата и разнообразна е украса по капителите на колоните открити при археологически разкопки. При строежа на сградите се използват различни мозайки, мрамор, различни скулптурни композиции. Особено широко разпространени са така наречените кариатиди – женски фигури, които се използват като колони. Такива фигури са открити в гробницата на цар Дромихет, живял много преди римската експанзия в тракийските земи. Тоест наложените традиции и приемственост в тракийското изкуство се запазват и вливат в градовете, които римските императори строят и реформират.

Голямо разпространение получава леенето на бронз. Особено се развива отливането на бронзови статуетки, които са истинско произведение на изкуството. От бронз се изработват оброчни плочки, а при погребенията в гробовете продължават да се поставят колесници украсени с бронзови орнаменти –един древен тракийски обичай, който се запазва и след завладяването то Рим.

В тракийските земи се изработват различни украшения от благородни метали и полускъпоценни камъни. Макар и по-слабо живописта също е била застъпена. Обществените сгради и домовете на знатните са били украсявани със стенописи. От тях са се запазили само фрагменти, за разлика от мозайките. От последните има много добри запазени образци, които показват тяхното разнообразие и изкуството на майсторите от тракийското население.

В сърцето на провинция Мизия били разположени големи центрове за производство на керамика. Богатата релефна украса на откритите образци показват следи от почитането на култа към Дионис, който е бил едно от основните божества на траките.

Макар и попаднали под властта на Риз траките не изчезват, нито се обезличават. Те продължават да развиват своята материална и духовна култура като вплитат в нея най-новите достижения, които им предоставя Рим. В земите на някогашните тракийски племена сега се издигат великолепни градове, които се управляват от представители на старите жреческо-владетелски родове. Хората не изчезват, а просто продължават своя нов път на развитие приспособявайки се към промените, които им носи епохата.


15.12.2020 г.