Някогашния античен град е бил разположен на възвишения заобиколени от равнините на пресушените в наши дни блата, които са се намирали северно от вливането на р. Средецка в Мандренското езеро. По западните брегове на Бургаското и Мандренското езеро е минавала част от пътя, която е свързвала Провадийския проход с централна Странджа. Постоянен път е свързвал Деултум с Аполония. Водният басейн е бил плавателен като по него корабите са навлизали до 15 км навътре от същинския морски бряг. 

Счита се, че името Деултум, което дават римляните на града представлява латинизирана форма на по-стара тракийска дума „Довелт“, която означава „двублатие“ или „място между две реки“.

Към средата на I хил.пр.Хр., градът е център на обширен географски район. Ключов пункт в отношенията на околните земи с Аполония и Месабрия. Римската военна колония Деултум е основана в непосредствена близост до тракийският град Довелт. Времено на нейното основаване се свързва с последните години от управлението на император Веспасиан. Деултум е заселен с ветерани от VIII Августов легион участвали в последната фаза от потушаването на Юдейското въстание и при превземането на Йерусалим. Заселените римски войници наброявали между 800 – 1000 души. Те получили земя с право на притежание и ползване на добитък, която била собственост на държавата. Колонията имала свое самостоятелно управление, но от съдебна гледна точка била подчинена на управителя на провинцията.

На север градската територия на Деултум граничела с тази на Анхиало /Поморие/, а на юг земите достигали до днешно Малко Търново. Дължината на градската територия на Деултум в посока север –юг е възлизала на около 50 км.

Създаването на военната колония дало силен тласък и допринесло за развитието на околните земи. Самият Деултум също процъфтява благодарение на подкрепата на император Доминициан. В края на I в.пр.Хр. в Деултум са издигнати многобройни монументални сгради с богата архитектурна украса.

Деултум бързо се превръща в един от най-значителните центрове на провинция Тракия.При император Марк Аврелий градът е укрепен с масивна крепостна стена. През 50-60 г. на III в пр.Хр., изтоната и част е повредена по време на готските нашествия. По-късно е възстановена и укрепена. Построена е порта укрепена с бастион и фланкирана от стражеви помещения.

Развалините на града, които се откриват при археологически разкопки са разположени амфитеатрално по ниските възвишения на северния бряг на р. Средецка и заемат площ от около 400 дкха. В района на днешното село Дебелт са открити останки от осем вили, принадлежали на знатни граждани и още две малки селища, което е безспорно свидетелство за важната роля, която играе това селище през периода на Античността като важен административен център и военна крепост, която охранява южните тракийски земи.

Деултум е бил не само един от центровете на римската власт но и средище, където са живели местни тракийски аристократи и воини, които са приели римско поданство. Както много градове от римската епоха по нашите земи населението на Деултум е продължило да бъде основно тракийско, въпреки заселилите се легионери в него. По този начин древните траки са продължи ли да управляват своите земи и да съхраняват своята култура по начин, по който тя се е запазила през вековете и достигнала до нас техните наследници.