Рим е една от най-великите цивилизации в Древния свят и Античността. В периода от 753 г. пр.н.е. (годината на основаването) до разделението на Римската империя през 476 г. от н.е., вследствие на вътрешни сътресения, външни нападения и други фактори, претърпява три последователни етапа на развитие: Римско царство, Римска република и Римска империя. Държавата преминава през различни форми на управление – от монархия през олигархична република до автократична империя.
В своята история Рим завладява и управлява повечето елинистични държави в Средиземноморието и келтските области на Западна Европа. Администрацията на империята постепенно се обособява в две отделни половини: източна и западна, което води до  културно разделение.
Към 476 г. западната половина вече видимо се развива по свой път. Църквата излиза на преден план и поема редица административни функции на светската власт. Източната половина на империята (Византия), с център Константинопол, съхранява част от духа на Римската държава чак до 1453 г., когато столицата пада под напора на османските турци.
Влиянието на Римската империя върху Европа, Близкия Изток и Северна Африка е значително. Материалната и духовната култури, които се оформят и развиват от края на I хилядолетие пр.Хр. до V в. сл.Хр., оставят трайни следи и до днес.
Рим обединява, съхранява и развива под обща идея постиженията на различните култури през Античността и полага основите, върху които стъпва европейската цивилизация. Въвежда се римският бетон (II в. пр.Хр.), налага се варовият разтвор при тухлените зидарии, което извежда строителството и архитектурата на качествено ново равнище. Изграждат се форуми, триумфални арки, терми, амфитеатри, богати атриумно-перистилни жилища и вили, многоетажни жилищни сгради. Използват се арки, аркади, сводове, куполи, архитектурни ордери. Развиват се паметниковата скулптура и историческият релеф, а живописта придобива и декоративен характер. Архитектурата и градоустройството наследени от римската цивилизация запазват облика си за векове.