В основата на това преименуване се кореняло желанието на траките да запазят своя социален статус и наследените от предците им земи. А това можело да стане само и единствено, ако те бъдели признати за пълноправни жители на новата могъща империя. По този начин щели да съхранят своята независимост и права и да продължат да управляват земите си в голяма степен по своя начин и ред, да спазват своите ритуали и да почитат своите богове и свещени места. 

Основната причина за възприемане на римски лични имена било получаването на римско гражданско право. Даването на това право на чужденци е било израз на чест и доверие и награда за известни заслуги към римския народ. Затова в първите години на римската власт в Тракия и Мизия с това право са били удостоени малък брой лица и то, както изглежда измежду по-заможните и влиятелни траки.

От един съхранил се надпис Парадис, Гръцка Тракия (между 46 и 54 г. от н.е.) се споменават 27 стратези от тракийски произход като онези от тях, които имат римски имена са поставени на първо място. Тоест те се ползват с по-голяма почит и доверие от страна на римляните.

Лицата, които са били удостоени с римско гражданско право са били за римската власт политически по-удобни и за предпочитане пред другите. Същите са стояли в културно отношение понякога по-високо били са по-образовани, знаели са гръцки или латински

Подобно обществено положение са заемали още преди завладяването на Тракия от римляните и лицата с гръцко образование и отчасти гръцка култура, от които някои са имали и гръцки лични имена покрай тракийските си. Вече във времето на тракийските царе се срещат стратези траки с добре звучащи гръцки лични имена. Римската власт е смятала, както изглежда гърците за по-благонадеждни и по-културни от траките и се е опирала често на тях в провинция Тракия, както в Египет.

Лица с гръцки и римски имена покрай лица с тракийски се срещат и на други висши служби. Градовете на Тракия с гръцко устройство са били управлявани, както е известно в римско време от архонти, които са образували колегия начело с един пръв архонт (πρῶτος ἄρχων).

След завладяването на тракийските земи броят на хората, които са имали гръцки или римски имена или само римски гентилни имена без оглед на това дали са били чисти гърци или римляни и дали градът или селището е имало смесено население. Започват да превишават значително тези, които носели само тракийски имена. Към тази група трябва да се прибавят и траките римски ветерани, които също носели римски имена и са имали особено привилегировано положение. За това свидетелстват различни надписи, в които се изказва благодарност на ветерани. Тези тракийски наемници, които са служели на Рим и са приели неговата култура, обичаи и разбирания за света с времето се превръщали в едни от най-сигурните проводници и поддръжници на римската власт в провинциите. Предпочитанието на лица с гръцки и римски имена от новата власт не е могло да не окаже влияние върху ония траки, които са искали да заемат някаква служба или да играят някаква роля в града или селото. Затова те са търсели начин в по-старо време да получат римско гражданско право, а по-късно да си прикачат римски или гръцки имена, за да постигнат по-лесно и сигурно целта си. Някои траки родители са давали на синовете си пак поради същата причина гръцки и римски имена. Така траките с римско гражданско право и римски имена образували един вид чиновническа аристокрация, която минавала за романизирана или за проримска поради личните си римски имена. Към тях спадали и траките с гръцки имена и чужденците с гръцки и римски имена. Гръцките и римските имена са били навярно приемани не само за държавни служби, но и при други случаи. Например при търговски връзки, при бракове между траки от чиновническата аристокрация и останалите траки или между чужденци ( например гърци и траки), както е било в Египет. Гръцките и римските имена звучали по-фино, по-аристократично и са показвали, че лицата, които ги носели принадлежат към по-висшите по-културни и управляващи слоеве.

Чужденците, които постъпвали на служба в римската войска или флота са приемали римски имена. От това правило не правели изключение и траките постъпващи на римска военна служба.

С течение на времето римските лични имена станали белег не само на аристократичност или благородство, но и на принадлежност към старите римляни. Особено показателно в това отношение е гентилното име Flavius. След Константин Велики то се прикачва, както е известно не само към имената на императорите, но и към имената на много по-нискостоящи, та дори към имената на чужденци, за да се изрази известно благородство.

Приемането на гръцки и най-вече римски имена от траките довел до тяхното приобщаване към Рим. Траките не изчезнали внезапно, както понякога изглежда в историческите извори и сведения, те останали в своите земи, но сменили имената си. Възприемайки част от обичаите и културата на римляните. От своя страна римляните възприели част от тракийските обичаи и богове и ги приели в своя пантеон давайки им римски имена. По този начин хилядолетното културно и духовно наследство на траките се съхранило и предало през вековете.