Рим

ИМПЕРАТОРСКИТЕ ТЕРМИ НА ОДЕСОС

Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна Римски терми (бани) са най-голямата обществена антична сграда открита досега в България. Те принадлежат към така наречения „малък императорски тип“ като по блясък и великолепие отстъпват само на столичните терми на Каракала и Диоклециан. Построени са и въведени в експлоатация по времето на Септимий Север. 

Термите на Одесос освен за място, където се къпели гражданите били и средище на обществения живот. В тях се срещали важните граждани, първенци, търговци и пратеници. Тук се обменяли новини от света, сключвали се сделки, съюзи и съглашения.

Сградата, в която са били разположени термите на Одесос е заемала повече от 7000 метра площ. Те са били построени от квадратни двойни тухли, варовик и пясъчник. При археологически разкопки е установено, че цялото им вътрешно пространство е било покрито с мраморни облицовки, настилки и пейки от мрамор – бял, сив или кремав, който се доставял от малоазийския бряг.

Тъй като снабдяването с вода било изключително важно, то преди построяването на термите усилията били насочени към изграждането на водопреносна система. При управлението на император Антоний Пий (138-161) общината на Одесос и военният управител Тит Витрасии Полион са каптирали и довели до града по водопровод вода. Това се е случило вероятно през 157 година след христа. Водопровода снабдяващ термите е бил външен и е минавал вероятно под северната крепостна стена. Водоснабдяването е било една от благоустройствените дейности на градските общини, към които римските императори са проявявали благоразположение и готовност за финансово, и административно съдействие. Водата била изключително важна за живота на големите градове и затова римляните полагали големи усилия за нейното довеждане. По този начин като благоустроявали завладените територии, те формирали и положителна нагласа на местното население в тях. Построяването впоследствие на термите целяло да закрепи властта на Рим в Одесос по един мирен начин. Да превърне богатия и голям крайморски град във верен съюзник на Империята. Да стане проспериращ център на търговията и сигурно пристанище за римските кораби.

Римските терми на Одесос се състоят от няколко основни къпални, които включват: frigidarium – помещение за къпане със студена вода, tepidarium – помещение за къпане с хладка (топла) вода, caldarium – помещение за къпане с гореща вода. Разположени са по мислената ос деляща сградата на източна и западна части. Главните входове на баните са в източния и западния край на северната фасада. По три каменни стъпала се слиза в източното и западното предверие – vestibuli. Следват ги източната и западна съблекалня – apoditeria. Едни от най-големите помещения в сградата след basilica thermarum. Тук посетителите са оставяли на съхранение дрехите и ценностите си при придружаващите ги роби, или при определения за това персонал – capsarii.

Строителите на термите в Одесос разполагат в южната част на сградата отопляваните помещенията за къпане с гореща и топла вода. За процедурите в потилните – sudatorii e бил нужен изключително горещ въздух. В следващите малки помещения температурите на въздуха и водата постепенно спадат.

Отоплителната инсталация – hypocaustum е древногръцко изобретение от 5-4 век преди Христа.  Била е полувкопана в терена. Включвала е южната обслужваща галерия – praefurnium, шест огнища – fornicis, две котелни помещения, шест отвори за тяга и четири комина. Тоалетната – latrina е била разположена в югозападния ъгъл на западната външна галерия. Достъп към нея е бил откъм улицата през самостоятелно предверие с двукрила врата. Малките помещения – източно, западно и северно около сградата са били гостилници. Малки магазинчета за “всичко за къпане” и за “приятното прекарване в банята”.

Императорските терми на Одесос се ползвали с широка популярност в периода на античността. От запазилите се останки намиращи се в границите на днешния град Варна. Посетителите и туристите може да придобият ясна представа не само за тяхната монументалност, но и за значението и мястото, което са заемали те в живота на населението и градът Одесос в пределите на империята. Построяването им толкова далеч от Рим показва, че жителите на вечния град са почитали и търсели като желани съюзници наследниците на същите онези траки – представители на племената на гети и даки, които упорито отстоявали своята независимост. Ето защо може с пълно право да се твърди, че отношението на римските императори към наследниците на тези горди воини е било по-скоро отношение като на равни към равни. Въз основа на това може да твърдим, че наследниците на тракийските царе и храбри воини населявали тези земи не са изчезнали по време на римското господство, или са били преселени. Точно обратното – останали в своите земи те успя ли да ги съхранят за идните поколения. Като в същото време си спечелили привилегията Рим да ги почете с такъв забележителен дар, като построяването на императорските терми на Одесос.


6.3.2020 г.