Новини

Едно от най-големите и интересни открития на българската археология е претворено в Исторически Парк

 Само велик поет като Омир е достоен да опише великолепието на аристократичния свят на тракийските владетели, а Исторически парк е мястото, където днес можем изцяло да се потопим в богатството на тракийската култура, пресъздадена в цялото й изящество и пищност. Цялата съвременна европейска цивилизация е стъпила на нейната основа.

Представяме ви още едно от чудесата на тракийската култура 

Александровската гробница.

Днес не е възможно тя да бъде видяна на живо, в оригинал, тъй като е в списъка на световните паметници на културата под закрилата на ЮНЕСКО, които са застрашени. Mястото, където човек може да я види с очите си, е Исторически парк. Тук всеки детайл е поезия и шедьовър от световна величина. Дело на огромен екип от най-добрите български специалисти по археология, история, наука и изкуство, Александровската гробница е представена с удивителна точност.

Уникален като архитектура и размери, този обреден храм е едно от най-значимите открития на българската археология от втората половина на IV век пр. Хр. и се нарежда сред най-величествените, намерени по нашите земи. Гробницата се състои от две камери с двукрила каменна врата, затваряща погребалното помещение. През нея са можели да преминават само посветени лица от ранга на цар и жрец. В Исторически парк посетителите могат да прекрачат този портал на гробницата, спирайки със затаен дъх, смаяни от изработката на вратите, слисани от изяществото на мрамора, притихнали сред цялото това великолепие на царственост и мистицизъм. Двукрилата врата е в два цвята: червеният, символизиращ раждането, деня, слънцето и живота, а черният цвят – смъртта, нощта и подземното царство. Но това, което прави Александровската гробница уникална, е, че никъде другаде по света няма съхранени толкова детайлни изображения на ловни сцени от времето на тракийските владетели. Цялото великолепие на стенописите може да се види в централната кръгла камера, където е представено величието на тракийския царски лов. Известно е, че в представите за отвъдното на аристократичното учение на траките владетелите вечно ловуват и вечно пируват, олицетворявайки божественото начало и вселенския мир – чрез ловуването се налага победа над хаоса, а царят придобива нов, по-висок статус на херос – полубог. В основата на цялата изрисувана куполна част има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно, които пресъздават дълголетието и вечно прераждащия се живот – препратка към съвременна световноизвестна модна марка, олицетворение на аристократичността в наши дни. Уникални са и пресъздадените извити колони в централната куполна част като доказателство за невероятните познания на траките в областта на математиката и сакралната геометрия, която векове по-късно е станала достояние на масовата култура в западния свят. Акустиката тук е внушителна и напомня за музиката на тракийските мистерии, която учените смятат, че е запечатана в камъка и формата на гробницата. Последователите на Орфей са имали добре школувани гласове и са пеели в ниските тонове за свръзка с безсмъртието. Именно тук се предполага, че е извършван обредът по обезсмъртяването.

Александровската гробница се преживява чрез красотата и великолепието си. Трудно е човек да остане равнодушен към това величие, древно познание и мъдрост, на което днес сме наследници. Буквално половината от нашия геном е тракийско-средиземноморски. Ние го носим в кръвта и паметта си и ако траките са извисявали духовен ръст до своите богове, какво ни пречи да го направим и ние?

Въпросите „Кога?" и „Къде?" имат лесен и бърз отговор – „Веднага, в Исторически парк!". Очакваме ви!