В последните дни на месец август в градините на Исторически парк се срещнахме с добрата и чиста храна, с пазители на кулинарните традиции, докоснахме се до забравени вкусове и научихме много за кулинарната култура по нашите земи.
С нарастващата глобализация на хранителния пазар много традиционни храни са изложени на риск да изчезнат. С тях народностите ще изгубят един основен елемент от своето културно богатство, но и нещо може би не толкова очевидно, а изключително важно за бъдещото ни същестуване - способността ни да поддържаме тялото и духа си в добро здраве. Защото именно традиционните продукти и методите на тяхното приготовление са в основата на изграждането на здраво тяло и дух, които да са в пълна готовност за борба с вируси, бактерии и други външни влияния.
Между 27 и 29 август се състоя първият Международен фестивал на традиционната и здравословна храна в Исторически парк. Целта на събитието е да запознае широката общественост с гастрономическата култура на българския и други народи, както и да предостави достъп до чиста и истинска храна, нужна всекиму. Затова и на фестивала присъстваха две зони: Готвене на място и Фермерски пазар за чисти продукти.
По време на трите фестивални дни показахме древни рецепти, пренесени през вековете, както и редки български продукти, които са сензация на световния пазар.
При нас беше Салих Паша - Пашата от село Бориково, когото наричат ,,Пазителят на истинското сирене”. Той приготви прочутото тулумено сирене по рецепта, предавана от баща на син в продължение на 500 години до днес, както и други традиционни родопски гозби: агне под черупня, синдирмьо и родопска брънза.
От село Крепост, община Хасково, пристигна майстор Киро Кирев, за да ни запознае с технологията на приготвяне на ,,крутмач” - меко овче сирене, едно от осемте вида изчезващи сирена в света.
Проведохме дегустация на редки сортове сирена, вино и мед, в която нашите гости имаха възможността да опитат два вида зелено сирене от село Черни Вит - община Троян, зряло козе сирене от Ясеново, бито сирене от Западните Родопи, млечен деликатес Крутмач - Хасково, поднесени със виното на Боговете.
Дегустациите се проведоха във винарната на Севт III в Тракийския дворец, където нашите гости се почувстваха като истински тракийски царе.
Зеленото сирене от с. Черни Вит, Тетевенско, почетно се нарежда сред трите сирена в Европа, които плесенясват по естествен път. Да, в България разполагаме с гастрономическо съкровище, за което самият Пиеро Сарди, експерт по сирена и председател на Фондацията на Slow Food за опазване на биологичното разнообразие, се е произнесъл, че то няма аналог в света.
Зеленото сирене от с. Черни Вит се произвежда по специална рецепта и с млякото на специфична порода Тетевенска овца. Цветан Димитров е българинът, стоящ зад идеята, зеленото сирене от Черни Вит да се възроди и така да даде поминък на селяните от Тетевенския балкан.
Зеленото сирене от Черни Вит е показано на изложение за сирена в Италия, град Бра. Там то се изчерпва още на първия ден и става хит сред чужденците.
От село Българево ни представиха черноморска кухня: рибена чорба и черноморски миди с ориз и за десерт си облизахме пръстите с пъпеши от Българево, обилно поляти с лавандулов мед от ширните добруджански поля. Село Българево отдавна се смята за район на пъпешите. Жаркото слънце и лекият вятър са най-добрите условия за узряването на пъпешите.
Музея на традиционните храни и хляба от град Копривщица съживиха неолитното селище в Исторически парк. Кулинарният историк Ангел Ангелов приготви ястия от неолитната епоха в автентично възстановени съдове от разкопките край Оходен, върна ни в древността с автентични облекла и оръдия на труда-хромели за мелене и глинени съдове.
Родолюбивият българин е избрал за своя мисия да запознава хората с истинската храна – тази на нашите баби, запазена от поколения наред. Да си кулинарен историк всъщност не е професия, а начин на живот, споделя той.
Ангел и неговите приятели, подпомагащи това благородно начинание, са бродили стотици населени места в страната в търсене на автентични рецепти, които да пресъздадат в оригиналния им вид в днешно време.
В късния следобед в събота той приготви 300 порции юнашки кебап в юнашки казан, с които се облажихме след разнообразната културна програма, съпътстваща събитието.
През трите фестивални дни на техния щанд можехме да открием любимите буркани, които с радост отнасяме у дома след като сме гостували на баба на село.
Сред нас беше една най-древните кухни в света - арменската. Гостите ни опитаха шиш в лаваш, прочутия адана кебап и неповторимата им медена торта.
Едно от най-пъстрите участия в събитието, беше това на посолството на Република Индонезия. Те зарадваха гостите ни с типични за архипелага ястия, запознаха ни със своята екзотична култура, проведоха вълнуваща кулинарна демонстрация и танцовата им група „Песона Мауар Нусантара” (в превод „Очарователните рози на архипелага”) - единствената индонезийска танцова група в България, изпълниха индонезийски фолклорни танци като специални участници във вечерната развлекателна програма пред Тракийския дворец в събота.
Най-малките ни гости (е, не само малките) похапваха палачинки от лимец, обилно намазани с натурални сладка, конфитюри, маджун и мед. Малчуганите се включиха в различни работилнички, където успяха саморъчно да приготвят Северняшка лютеница от с. Паламарца по традиционна капанска рецепта, засадиха градинка в чашка с приятелите ни от ,,Няма невъзможни неща”, както и сътвориха своето дървено магнитче при майстор Киро Кирев.
Пазарът на натурални храни със занаятчийски характер зарадва ценителите на истинската, чиста и добра храна.
Земеделският производител Надежда Тодорова представи течното злато на българите - шарланът.
Фермерска мандра от с. Сторево представи натурални, млечи продукти по традиционни български рецепти от краве и овче мляко до кисело мляко, сирене, кашкавал и масло с марката ,,КЕФФА”.
,,БИО ЯДКИ НИКИ ЕООД” изложиха своите сурови тахани (сурови, не изпечени). Българските орехи и лешници притежават невероятни вкусови качества, защото страната ни е с благоприятно за развитието им географско разположение. Качеството на предлаганите от тях орехови и лешникови ядки се дължи на внимателната обработка, съхранение и счупване непосредствено преди продажба.
"Храна от село", единствената ферма, в която зеленчуците се отглеждат по методи, използвали нашите деди преди 80-90 г. Изложиха пресни плодове, зеленчуци и подправки. Тук не говорим за био продукция, която е позволено да се пръска с биологични препарати, а за храна, която заради методите си на отглеждане въобще няма нужда да бъде пръскана, с каквото и да е.
При нас бяха ,,ЕНА”, малък семеен бизнес, ориентиран към производството на напитки и храни без добавяне на захар и подсладители, вода и консерванти. Използваните суровини винаги са от български плодове, от малки производители, произведени в района на слънчев Пловдив. Техните продукти са със 100% плодово съдържание, произведени чрез студено пресоване на плодовете в сезона на съответния плод.
Нашите гости успяха да дегустират ,,Виното на боговете”, есинсвеното по рода си живо вино. Живото вино крие в себе си биодинамика, т.е то се развива до момента, в който отваряме бутилката, за да го вкусим. То не съдържа сулфити за стабилизиране и се произвежда по забравен занаятчийски подход единствено за Исторически парк. Осъвременяването на този занаятчийски подход припомня духовно-научните принципи на селското стопанство.
А дали знаете, че преди 2 века в България се е произвеждал повече шарлан от орехи, отколкото от слънчоглед? 200 години по-късно, малката семейна фирма ,,Гормоли ООД” успяват да възродят, тази изчезнала традиция и да погалят нашите сетива с превъзходния и изтънчен вкус на прясно орехово масло, както едно време. Тяхната технология за извличане на маслото е неповторима и представлява студено пресоване на сурови орехови ядки в специфична дъбова преса. Допринася за 100% запазване на полезните омега-3 и омега-6 мастни киселини и витамини (A,E,C) в маслото, защото не се загрява ( до 21оC) и няма допир с метал. 90% от тяхната продукция се изнася в чужбина - Германия, Франция, Холандия.
Можехме да отнесем качествен био мед от Белоградец и Плевен, като и научихме как се е добивал медът в средновековието и какви технологии използват пчеларите сега.
На алеята на занаятчиите успяхме да се окичим с бижута с българска шевица, както и да отнесем дървени и глинени готварски изделия за дома.
Пътуването в миналото никога не минава и без музика и танци.
В петък самодеен състав от с. Николаевка изпълниха тракийски народни песни и ни нагостиха с бабини гозби, а децата от народното читалище в с. Ветрино изпълниха солови и хорови народни песни.
В събота състав за изворен фолклор ,,Чилновски баби” също ни зарадваха с народни песни и типични за техния край ястия.
В събота вечер поздравихме гостите с пъстра развлекателна програма. В нея наблюдавахме индонезийски фолклорни танци, изпълнени от единствената индонезийска танцова група в България - „Песона Мауар Нусантара” (в превод „Очарователните рози на архипелага”). Школа за древни войски изкуства ,,Величие” към Исторически парк съживиха миналото с демонстрации на бойни умения и обичаи от Древна Тракия и Ранносредновековна България. Жени Кринчева, финалист в телевизионното предаване ,,България търси талант”, дете на годината в направление ,,Изкуство” и победител в конкурса за български химн по случай втория рожден ден на Исторически парк, ни зарадва със своите авторски песни във възхвала на нашата родина, както и с кавъри на любими джаз парчета. Когато падна мрак, нощта възпламениха формация ,,Палячи” със своето огнено и светлинно шоу.
Традициите са неизменна част от всяка култура и помагат тя да се съхрани през вековете. Редица народни обичаи са свързани с храната, затова тя, подобно на езика, е основен етнически белег и част от фолклора. С първия Международен фестивал на традиционната и здравословна храна дадохме начало на една ежегодна традиция на събиране на познавачи, производители, готвачи на храни и напитки, които са изградили идентичността на народите по нашите земи и отвъд и са допринесли за тяхното добруване и развитие векове наред.
