Новини

Реконструкция на Владетелски дом от края на VII – VIII век

Реконструкцията на ,, Владетелски дом‘‘ (стб. домъ) в Ранносредновековното селище на Исторически парк е основана на проучванията на I - столичен езически период (681- 864г.) от съществуването на старата българска столица Плиска. Използвани са и методите на експерименталната археология облягащи се на археологическите находки, писмените извори за бита на средновековните българи и тяхната интерпретацията. На база сравнителен анализ със съвременни на тях или по-късни култури обитаващи преносими номадски домове. Следи от такива кръгли преносими домове (стб. кѫща) са открити в най - ранния период (I. 1.) от съществуването на Вътрешния град в старата столица, както и в други ранносредновековни селища по нашите земи (с. Кладенци, с. Блъсково - Варненско, с. Гарван – Силистренско и др.)

През следващия период (I. 2.) от съществуването на стария град се появяват землено – каменните укрепления и първите постоянни домове с овална или правоъгълна форма (стб. хꙑꙁъ), както и големи представителни сгради от типа на Владетелския дом реконструиран в Исторически парк. Основите на такава голяма кръгла сграда с диаметър 14 метра са открити още през далечната 1981г. при извършване на проучвателна дейност западно от Тронната палата в Цитаделата на Плиска (Р. Рашев, В. Дочева. 1989). Следи от подобна, но по-голяма кръгла постройка с диаметър 25 метра са открити и през 2004 - 2005г., в непосредствена близост до първата (Р. Рашев. 2007, 2008). Запазените и при двата обекта следи от вписани един в друг концентрични кръгове от дупки за носещи стълбове говорят за масивни изградени от дърво постройки с представителен характер.

Разположението на тези две сгради в централната част на най-стария владетелски аул (стб. дворъ), който има площ от 35 хектара и е защитен от двойна дървена стена (стб. оградъ). Говори за тяхната важна представителна функция като дом на владетеля (стб. чрътогъ) или езическо светилище (стб. храмъ). Строителството с дърво, както и укрепването със землени валове и ровове принадлежи към оригиналната домашна строителна традиция на средновековните българи, предхожда изграждането на Крумовия дворец, Тронната палата и другите каменните жилищни и обществени сгради и продължава през периода на каменното строителство.

,,Владетелският дом'' реконструиран на територията на Исторически парк представлява дървена къща (чертог) с кръгла (юртообразна) форма. Той е издигнат върху кръгла дървена площадка (тремъ), която наподобява огромните волски коли пренасящи походния владетелски дом. Площадката е с диаметър 14 метра и е носена от 32 стълба с дебелина 0,15 – 0,20 метра забити на около 0,60метра от повърхността. Към площадката води масивно и широко 2метра дървено стълбище. Самата жилищна част (кѫшта) е с диаметър 10 метра и има носеща конструкция от два реда концентрично подредени стълбове. Външният кръг е очертан от 24 стълба, а вътрешния, който е с диаметър 6 метра е очертан от 12 стълба. Тези стълбове са с дебелина 0,30-0,40 метра на разстояние 2,20-3,00 метра един от друг. Стените на владетелския дом са изградени от дебели дъски (янове), поставени хоризонтално и ,,натъкани“ между опорните стълбове. Покривът е с куполовидна форма и има основа от извити дървени греди (кривули). Те лежат върху опорните стълбове и се събират и закрепят над центъра в димоотводно колело (око) с диаметър 3метра. Покритието на покрива е от кедрови дъски (шинди). Вратата на дома е двукрила, желязно обкована и богато резбована. Подът на помещението е дъсчен с открито огнище (очаг) в центъра, а таванът е с открити греди. Инвентарът на владетелския дом е богат и се състои от владетелски трон покрит с византийска коприна и арменски килими, владетелска маса за хранене със златни съдове, сандък за имуществото на владетеля, скъпоценни оръжия и конска амуниция, 12 комплекта постелки за сядане на гости с трикраки масички за хранене и съдове за пиене.

Реконструкцията на "Владетелския дом" от ранното българско средновековие в Исторически парк е възможна благодарение проучванията на известния наш археолог и изследовател на българското средновековие проф. Рашо Рашев† (Рашев, Дочева 1989; Рашев 2008г.). Експерименталния идеен проект на Милен Петров – Ръководител на отдел културни дейности в Исторически парк и председател на Сдружение за историческа реконструкция „Школа за старинни войнски изкуства - Величие”, както и на строителната дейност на фирма ,,Спонец ООД‘‘ .

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

  стб. домъ, жилище - ,,дом, местообитание, имот, домочадие, род, храм‘‘ и др. ; гр. οἴκος, οἰκία κατοικία; тюрк. Jūrt - ,,дом, народ, пасище, родова земя‘‘)

  стб. кѫща, кушта, очрьще, сѣнь - ,къща, колиба, походна шатра, сенник‘‘; гр. σκηνή, σκιά , τέντα; тюрк. кош, кошилик - ,,дом, походна шатра‘‘)

  стб. хꙑꙁъ - ,,хижа, малък дом, къщурка; гр. δωμάτιον)

  стб. дворъ - ,,двор, заградено място около жилищни потройки‘‘; гръц. αύλάς, αὐλαὶ),

  стб. оградъ; станье, стѣна; плотъ, оплотъ; халѫга, - ,,ограда, кошара, обор; стена, защита; плет; плетена ограда‘‘; гр. μάνδρα; τοῖχος; φραγμός)

  стб. чрътогъ; дворец; полатъ - ,,чертог, дом, царство, брачна стая; дворец; палат; гр. палатион)

  стб. храмъ, храминъ; капище - ,,дом, здание, църква, светилище; езически храм, олтар, статуя на езическо божество, съсъд от прабълг. ,,кап‘‘; гр. οἰκία, οἰκίσκος , οἶκος и др.).

Използвана литература

Р. Рашев, В. Дочева. Юртообразна постройка в Плиска, 1989

Р. Рашев. ПраболгарьI на юго-западной окраине Евразийских степей / Средневековая археалогия евразийских степей. Том I, Казань, 2007, с.104

Р. Рашев. Българската езическа култура VII – IX век, С0фия 2008г.

В. Траянов. Старобългарски речник. Т. І, 1999., Т. ІІ, 2009. / дигитална XML версия

http://histdict.uni-sofia.bg/