Хората са се занимавали със земеделие и животновдство, сиреч преминават от номадски и полуномадски към уседнал начин на живот. Културните растения са били различни видове пшеница (лимец), ечемик, бобови, лози, събирали са горски плодове. Освен кози и овце, вече се отглеждат крави и прасета, опитомяват кучето. Заселват се в постоянни и наколни селища. Появява се грънчарството.
Неолитното селище в Исторически парк се състои от 8 къщи. Както ще видите, те са изградени от дърво, преплетени пръчки, кал и глина. Жилището е било полувкопано в земята, като по този начин се е запазвала топлината през зимата и прохладата през лятото. Построяването на къщите е било трудно и е отнемало време, и обикновено те са се изграждали и обитавали от цели родове (15-20 души).
Редица учени считат, че обитателите на едно жилище на определено време са измазвали стените с глина или кал. По този начин се образувал нов пласт върху стария и те ставали по-дебели и по-здрави. Именно по дебелината на стените археолозите предполагат, че някои къщи са се използвали в продължение на десетилетия.
Обикновено ако в жилището има определено място за спане (легло) то е само едно и е отредено за най-старата жена в рода. Останалите членове са спели на пода около нея, върху кожи, тръстика, шума.
През неолита цари матриархат. Хората вярвали в богинята майка и в домовете си често поставяли олтар, посветен на нея. Разнообразието от антропоморфни фигури на стилизирано женско тяло също насочва разсъжденията в тази насока.
Хората са обработвали земята с дървени и каменни оръдия на труда. Реколтата от житни растения са събирали със сърпове, изработени от рог на елен и снабдени с кремъчни зъбци, обикновено четири на брой.
За лов и защита са използвали лък и стрели, копия, брадви, направени от дърво, камък и кост. Широко разпространен, макар и твърде опасен, е бил ловът на глигани.
От кожите на животните са изработвали дрехи, а от костите различни сечива, върхове за копия и стрели, игли, различни украшения, антропоморфни и зооморфни фигури.
Старозагорските неолитни жилища са най-добре запазените в България. Изградени са от набити в земята дъбови колове на разстояние 25-30 см. Дървената конструкция е измазана от двете страни с глина, смесена със слама. Покривът е двойно стреховиден, изработен от дървени дибли и греди, покрити със слама и едра ръжена слама. Къщите са стабилни, на два етажа с височина около 7 м.
В една от неолитните къщи са открити 11 хранилища за зърно. На първия етаж се намира пещта, каменни ръчни мелници, хранилища, точилен камък, каменни хавани за стриване на зърното, множество керамични съдове, и др.
Халколитът, или каменно-медната епоха, е преходът между неолита и бронзовата епоха. Обхваща периода 4000-3000 г.пр.н.е., като в някои части на света продължава до по-късно, а в други съвсем отсъства. Характеризира се с откриването на медта – първият обработваем метал. Медните оръдия на труда получават широко разпространение, понеже са по-прецизни и по-качествени от каменните, макар да са меки и чупливи. Въпреки това, последните също често се използват, тъй като медта се добива трудно. Откриват се калая и златото.
През халколита е сложено началото на йерархичното общество, а разделението на труда е по-голямо, отколкото през другите периоди. Керамичните съдове са орнаментирани с графит, а медните оръдия на труда водят до увеличаване на производството, обогатяване на материалната култура и изобразителната дейност. Рудодобивът и металургията постепенно се развиват. Медните предмети са отливани, а след това са дооформяни чрез изковаване.
Варненският халколитен некропол е най-ценната находка в България от този период. В него е открито най-старото обработено злато в света, а златните предмети са около 3000. В най-богатият гроб е намерен скелет на мъж на около 40 г. и височина около 175 см – великански за времето си ръст. Учени са на мнение, че мъжът е бил владетел и върховен жрец. Намерените предмети в гроба му са около 1,5 кг, а цялото съкровище е над 6 кг.
