България има много повече.   Природата на България.

България за любители на планинарството и природата

Като един Търсач на изгубени съкровища се отправих на път в търсене на природни забележителности, култура, история и се превърнах в Откривател.

Като начало ще ви отведа сред природата на България и ще представя шест наистина забележителни места, както и моите преживявания там .

1. Вазовата екопътека с водопада Скакля

Първият ми поход започна с начала точка София. Само 55 км северно от София се намира едно малко селце на име Заселе. Още от самото начало на пътуването се оказах заобиколен от един от символите на България. Слънчогледи. Навсякъде се простират огромни полета с едно от най- любимите ми цветя, което предизвикваше непрестанното желание у мен да спирам, да се любувам, както и да заснемам още и още снимки. Но времето през този ден не искаше да бъде с мен, затова продължих по пътя си към Заселе.

Ето от тук започва Вазовата екопътека, двучасов преход през Искърското дефиле. Още в самото начало, още в Заселе, пред мен се разкри невероятна гледка към долината и дефилето. Дори водопадът може да се види оттук.

След това една малка стълбичка те отвежда нагоре в гората и след близо 50 минути се стига до водопадът Скакля. Водопадът със своите 80 метра височина е един от най-високите водопади в България и в зависимост от сезона е повече или по-малко пълноводен. От тук пътечка те отвежда право към Бов. Дъждът обаче, ту спираше, ту отново започваше и понеже не исках да се връщам обратно към колата в тъмното тук правя завой обратно и се връщам към колата. Дори само флората и фауната около самия водопад придават особена красота на дефилето.

• Който е дошъл до тук с влак, вместо с автомобил, може да започне похода си от гара Бов и от там продължи по пътя нагоре.

• По екопътеката почти липсват обозначителни табели, но дори въпреки това няма как да се объркаш, пътят сам води еднозначно нагоре.

• На някой места пътят е хлъзгав и неравен, затова планинските обувки за напълно задължителни.

2. Екопътека Самоковището

Вторият ден от моето пътуване отново започна от София в посока 70 км на юг. И днес времето сякаш искаше да покаже своята отвратителна страна, затова и Рила планина ме посрещна обвита в мъгла и облаци. Моята цел е Бистрица. От там пътека води до водопада Самоковището. От паркинга има две опции или да тръгнеш на дясно по течението на едно поточе или по една чакълена улица право нагоре. Аз реших да тръгна по пътя надясно и така стигнах до една църква, която все още стои недостроена и най-вероятно никога няма да се довърши. След известно време и марш през високата до колене трева едно ми стана ясно: пътят направо е бил верният. И докато се връщах обратно, изведнъж заваля като из ведро.

Мокър до кости стигнах обратно до кръстовището и до мен спря едно комби, в което пътуваше млада двойка с малко дете. Очевидно и те са искаха да стигнат до водопада. Предложиха ми да се кача при тях в колата. И тъй като продължаваше да вали безспир, се зарадвах много на предложението им и така продължихме заедно пътуването към водопада. Но пътуването ни приключи само след 300 метра, защото пътя не беше подходящ за комби автомобил.

Дъждът започна да отслабва и реших да продължа по пътя си. И наистина си струваше. След 40 минути стигнах до малка колиба с печка и веранда. Направих набързо няколко снимки и едва тогава свалих напълно мократа си фланелка. Тъкмо исках да продължа по пътя си нагоре, когато с един джип до мен спряха възрастен баща и синът му, които ме заговориха на български език. Въпреки, че взаимно не разбирахме езиците си, интуитивно се разбра, че също ми предлагат да ме вземат с тях в колата. Качих се в багажното отделение и заедно продължихме по тясната уличка. Докато бащата предупреждаваше синът си да кара по- внимателно (или точно обратното да кара по -бързо?) аз гледах с респект през малкото си прозорче към стръмния хълм.

но: ние все пак пристигнахме и аз все още съм жив! След като си разменихме малко любезности и разбира се казахме имената си (аз на английски и двамата на български и италиански) си направихме една снимка за спомен директно пред водопада Самоковище. След това моите придружители отпътуваха а аз останах да се наслаждавам на уединението. Шумът на водата и вятъра ме вдъхновяваха и ми беше трудно да си представя, че трябва да напусна това приказно място. Но въпреки това наистина трябваше. И така се отправих по пътя обратно. Ако не бях приел поканите за пътуване, тази отсечка щеше да ми отнеме близо 4 -5 часа в двете посоки.

• Тук могат да бъдат видяни различни видове растения и животни. Пеперуди и гущери та чак и коне можеха да се видят навсякъде.

• Еко пътеката е била открита през 2013 с подкрепата на ЕС и поради това по нея са изградени места да отдих.

• С изключение на малка отсечка в началото, пътеката е лесна да вървене и е подходяща за начинаещи.

• Някаква особена екипировка не е необходима.

3. Седемте Рилски езера

Не далеч от Бистрица се намира Паничище. Това място,което се посещава предимно от туристи през зимата е изграден лифт, водещ до Седемте Рилски Езера. За около 9€ (18 лева) си купих двупосочен билет и отпътувах с лифта нагоре. Пътуването ми продължи около 10 – 15 минути и бух казал че си беше истинско преживяване.

Пристигайки горе, пред очите ми се разкри невероятно красива гледка, която малко ми напомняше на Исландия. Следвайки вътрешния си нюх продължих по пътя си към първото от Седемте Езера. Тук там можеше да се види сняг, надморска височина (2.100m). Тук местността предлага избор, пътеки с различни дължини и стръмнина и сърцето ме заболя като разбрах, че след 90 мин трябва да се върна, защото последният курс на лифта беше в 19:00 часа.

• При следващото си посещение, ще си отделя един цял ден, за да мога да обиколя всичките Седем Езера.

• Който разполага с повече време, може да пренощува в хижа директно до Езерата.

4. Каменната гора-Побитите камъни

В район, противоположен на този, който описвах до сега, а именно в Източната част на България, недалеч от Варна се намира каменната гора Побитите камъни“. След като заплатих 5 лева (2,50€) за паркинг и вход, се озовах сред местност, приличаща по -скоро пустиня и бях обграден от каменни дървета. Можех да открия всякакви форми на каменни дървета. Естествено на такива места могат да се чуят всякакви легенди за богове и великани, за природни енергийни източници.Но и до днес си остава непонятно, как се са се образували тези форми. Структурата на тези скали обаче прилича много на кораловата. Съществуват и предположения, че това са останки от голяма планинска верига, която поради ерозия се е разрушила. Но най-вероятно става дума за химичен процес в комбинация с метан, кварцов пясък и микроорганизми. Между всяка каменна колона се крият гущерчета, мишчици и други дребни животни .

След около повече от час напускам местността и както винаги се чувствам изпълнен с енергия.

Ако и вие искате да се заредите енергия тук, трябва непременно да си обуете подходящи обувки, защото въпреки че земята е покрита с пясък, все някъде можете да настъпите остри камъни.

5. Магурата и пещера Венеца

Ако сте чели статията ми за Mallorca Pass, то тогава вече знаете, че имам известна слабост към пещерите. И след като вече бях посетил пещерата Дяволското гърло, някак си се чувствах като привлечен с магнетична сила към северозападната част на България. Тук е пълно с много малки и големи пещери, които са консервирани по различни начини и са отворени за посетители.

Магурата е по-известната пещера.

Дори само поради размерите си, дължина 2,5 km и обща площ от 28.600 m² пещерата Магурата е впечатляваща. Но тя се превръща в още по-впечатляваща, ако се запознаете и с историята и. Била е използвана от хората още преди 50 000 години и главната галерия, под формата на пещерни рисунки, съхранява доказателства за това, които са близо на 15 000 години. За жалост, по време на моето посещение, главната галерия беше затворена за посетители, защото рисунките са били жертва на вандалско посегателство този момент се реставрираха.

Но дори и без да се посети главната галерия, сталактитите и сталагмитите в пещерата си струват да бъдат видени.

• Температурата вътре е 12°C и на места подът е хлъзгав, затова непременно е необходимо да имате предварителна екипировка, по- дебело облекло и подходящи обувки.

• Входната такса 5 лева (2,50€).

• След близо едночасова беседа, който иска може да се качи на малко влакче „Shuttle-Zug“ и да се върне обратно към паркинга. Аз обаче избирам да продължа с разходката и в обратната посока.

Пещерата Венеца

След като съм се върнал вече обратно на паркинга се отправям незабавно към пещерата Венеца. След близо 30 минути съм пристигнал пред втората пещера за деня. Бързо заплащам 5-те лева за вход, с каска на главата се отправям към вътрешността на пещерата. Беседата за жалост е само на български език, но за мой късмет предварително бях прочел, че е открита през 1970 а от 2015 е отворена за посетители. В сравнение с Магурата тази пещера е значително по-малка. Петте помещения с обща дължина 300m изобщо не могат да бъдат сравнявани с Магурата.

Но въпреки това, тази пещера е задължително да бъде посетена, защото е една от най-хубавите, които съм виждал досега В пещерата има всякакви разнообразни образувания, които са художествено осветени с цветни светлини.Придобиваш усещането,че се гмуркаш в някакви извънземни дълбини, които те предизвикват постоянно да изричаш „WOW“.

• Тъй като на някои места трябва да се катери, а на други да се пълзи, затова и в тази пещера е препоръчително да имаш подходящи обувки.

• 6. Белоградчик

Недалеч от двете пещери се намира крепостта Белоградчик. Крепостта е интересен обект не само за историци, но и за любители на природата.

Първи век след Христа, римляните построяват крепостта върху червеникавите пясъчни скали. Въпреки, че крепостта е била разрушена и отново построена, не е изгубила нищо от очарованието си. От крепостта се разкрива невероятна, впечатляваща гледка към скалните образувания. А забележителното е, че крепостта е била естествено и състояние. Зад крепостните стени, без да съм насочван от информационни табели или подобни указания, можех напълно да се насладя както на местността и природата, така и на уникалната постройка.

• Входът за възрастни е 4 лева. А беседата струва едни допълнителни 5 лева, които се заплащат еднократно.

• Зад крепостните стени се провеждат концерти на открито и различни представления.

• Който не се страхува от високо и е обут в подходящи обувки, трябва непременно да се изкачи до крепостта. Гледката е уникална.

 Други съвети за природолюбители!

Както вече споменах, посетих и пещерата Дяволското Гърло. За тази пещера, в южната част на България, се носят различни слухове и истории. Беседата в пещерата всъщност е много кратка. Самата тя обаче се състои от една, но за това пък, много голяма галерия и времето въобще не е достатъчно, да се отпуснеш и да почувстваш напълно въздействието и върху себе си.

Друга препоръчителна дестинация са „Чудните мостове“. Представляват две появили се по естествен начин дупки в огромни скали, които придават усещането за мост между тях. Въпреки, че мостовете са много забележителни, посещението им не е за препоръчване. Пътят до тях е в много лошо състояние, осеян с големи дупки.

Ако се намирате наблизо до Дяволското гърло и разполагате с време, си струва да посетите каньона на водопадите. Пътят до там е около 4-5 часа, но там са концентрирани на едно място около 40 водопада. А който е романтичен по природа, може още на паркинга да си наеме разходка с каляска или конна езда. За жалост аз не исках да си играя с времето и след около 30 минути трябваше да отпътувам.

Автор: Katja und Kai

"Източник": https://teilzeitreisender.de/bulgarien-fuer-naturliebhaber/