И през 2025 г. конкурсът за историческа живопис на Исторически парк отправя творческо предизвикателство към художници от България и чужбина!

„България и кръстоносните походи“ е темата, която ще обедини професионалисти и любители, за да отправят задълбочен поглед към миналото и да превърнат сцени от Средновековието в изящно изкуство.

Посветена на богатата и сложна история на кръстоносните походи, изложбата през 2025 г. ще разкрие ролята на България в тях – от първите срещи между българи и кръстоносци, до възстановяването на Византийската империя и връщането на Константинопол.

Макар България да не е отправна точка на кръстоносните походи, те оказват огромно влияние над държавата. Тя нерядко се сблъсква с рицарите, а след установяването на османците, гледа с надежда към походите им като възможност за извоюване на своята свобода.

Дали в действителност България щеше да се освободи, или щеше да бъде поставена под друга чужда власт, дори при прогонването на мюсюлманите от Балканите, е въпрос изцяло в сферата на догадките, който няма категоричен отговор.

Исторически факти:

Кръстоносните походи са един от феномените на Средновековна Европа. В идеологически план те са свързани с желанието да се защитят християните и техните светини от посегателствата на мюсюлманите.

Огромна част от участниците в кръстоносните походи използват за основен маршрут към Светите земи „Виа Милитарис“, който преминава през сърцевината на Балканите.

I и II кръстоносен поход

Първият кръстоносен поход си поставя като непосредствена задача отвоюването на изгубените от Византия в предходните години територии от турците. Впоследствие, като главна задача се поставя завладяването и защитата на Светите земи, а след безвъзвратната им загуба на преден план излизат спирането на мюсюлманското нашествие и борбата с ереси и остатъци от езичеството.

Макар традиционно да свързваме България с IV кръстоносен поход, много преди него е осъществен първият контакт между българи и кръстоносци.

С освобождението на България от византийска власт в резултат от въстанието на Асен и Петър от 1186 г., държавата влиза в контакт с преминаващите в близост до нейните земи части от III кръстоносен поход, водени от Филип Барбароса.

IV кръстоносен поход (1202-1204) заема централно място в историята на Европейския югоизток и в частност на Балканите и Мала Азия.

Той е повратна точка за Византия, която най-тежко страда от неговите последици.

Още в началото походът е споходен от огромни затруднения от финансово естество, което насочва рицарите в посока противоположна на пропагандираната. Алексий Четвърти – син на Исак Втори Ангел, дава щедри обещания на кръстоносците в замяна на военна помощ за установяване на властта си над Византия. Това събитие насочва водачите на похода окончателно срещу империята. С превземането на Константинопол рицарите на практика унищожават Византия и на нейно място установяват своя империя, останала в историята под името Латинска. Още преди атаката над столицата Калоян провожда пратеничество до кръстоносците с желанието да получи признание на своята власт в замяна на военна помощ. Предложението му обаче е отхвърлено.

С превземането на Константинопол сблъсъкът между българи и латинци става неизбежен, тъй като новата империя, считайки себе си за наследник на Византийската, предявява претенции към българските земи. Все пак Калоян прави опити да установи мирни отношения с нея, но отговорът е, че България може да бъде единствено подвластна. Българският владетел намира неочакван съюзник в лицето на византийската аристокрация в Тракия. Недоволни от отношението на латинците, местни представители се обръщат с молба към Калоян, обещавайки му да го припознаят за свой владетел, ако им окаже военна помощ.

Царят се съгласява, а ромеите се заемат със задачата да вдигнат тракийските градове на бунт. Това налага Балдуин I Фландърски да се отправи с цялата си налична войска към центъра на размириците Адрианопол и да го обсади. Край града на 14.04.1205 г. се състои решителното сражение, в което Калоян надделява. В резултат на битката при Адрианопол и последвалите през идните години сражения с българите, някои от най-видните кръстоносни лидери като граф Луи дьо Боа, император Балдуин I Фландърски и солунския крал Бонифаций Монфератски намират смъртта си.

Въпреки това при император Анри Латинската империя се стабилизира. През следващите десетилетия започва организацията на редица кръстоносни походи срещу османците.

Следва продължение!

Източник- сайт "Българска история": https://bulgarianhistory.org/