Очите му ме гледат втренчено, докато влизам в къщата му. Той седи точно до входа, гледа ме и сякаш се усмихва. Целият блести от злато, но не мога да се откъсна от втренчения му поглед. Очите имат усещането за безвремие. Той наистина е много стар. „Над 7000 г., вероятно е живял в периода 5000-4000 г. пр.н.е.“, обяснява Пиер, докато стоях с отворена уста. „Навярно е бил владетел или шаман и е бил открит в гробницата на Варненския некропол. Тук е открито най-старото обработено злато в света 8 кг чисто злато“ добавя Пиер. Той говори за откритието на златото в крайбрежния град Варна в България, което е датирано от медната епоха. Златото е намерено съвсем случайно заедно с откритите няколко гробници, всички датирани около 4500-4000 г. пр.н.е. „Очите са истински протези, а фигурата е направена от восък,“ казва той. Докато стоя хипнотизирана, очите му ме пронизват, пренасяйки ме в един различен свят. Аз съм в Исторически парк в България туристическа атракция подобна на капсула на времето, отвеждайки ме на пътешествие в далечното минало, докато научавам за историята на страната. Само пристъпих в праисторическата ера, която ме върна 10 хил.г. в миналото. 

Хипнотизирана съм от момента, в който влязох през вратата на Исторически парк. Разположен в малкото село Неофит Рилски до Варна морската столица на България паркът е на площ 13 хектара и скоро 55 хектара, тъй като претворява магията на миналото. Голяма, цветуща, оригинална земя, където историята оживява. Легендите и историите шепнат от стените, древните традиции оживяват, а царете и рицарите се разхождат из дворците и крепостите. Към мен и съпруга ми се присъедини Пиер Леонар, исторически реконструктор, който е и наш гид, заедно с Ралица Петрова и Иван Стоянов моите домакини, които се занимават с маркетинга на парка. 

Исторически парк пресъздава историята на България от праисторическата ера и ние хронологически я проследихме преминавайки през траките, славяните и прабългарите. Ралица ни обясни, че паркът скоро ще включва древен Рим заедно с амфитеатри и гладиатори. Българските империи – първата и втората също ще бъдат пресъздадени в средновековието. Символите на средновековието са възпроизведени чрез изкуството и архитектурата. Всеки малък артефакт е обследван, тъй като е елемент от живата история. Влезете ли в номадската шатра или царския дворец, храма или гробницата – всички модели са възстановени под ръководството на историци. Ралица обяснява, че всеки малък детайл е подробно изследван от историците – все едно дали става дума за костюм или оръжие. 

Стрелецът – символ на Исторически парк

На входа на Исторически парк стои висок стрелец направен от бронз с лък и стрела целещ се в звездите. Изглежда, че провокира боговете. „Вдъхновен е от траките (съвременници на гърците) царували по българските земи в древни времена, това е символът на Исторически парк“, казва Пиер. Историята разказва, че траките съществена част от историята на България, не се страхували от всемогъщите богове на природата и когато имало светкавици и гръмотевици те стреляли към боговете, вместо да им се кланят от страх. „Затова решихме, че стрелецът представя духа на Исторически парк и е вид метафора. Много хора ни казваха, че е невъзможно да го направим, но ние успяхме,“ добавя Пиер.

Голяма крепост с функциониращ подвижен мост ни посреща, докато няколко патици плуват в езерата, които я обграждат. Блестящата в бяло крепост направена от камъни и тухли е подобна на крепостта Баба Вида, построена на брега на река Дунав през Втората българска империя. Вървя по подвижния мост навлизам в крепостта през масивен вход. Красиви езера ме заобикалят и аз съм пренесена в праисторическата ера.

Праисторическата ера

Малко селище от колиби и жилища ви дава поглед към начина на живот на нашите предшественици, живели тук преди векове. Праисторическата ера е разделена на палеолит и неолит, преминавайки от каменната към медната епоха. Влизам в една от тези колиби, където виждам няколко реликви от миналото като инструменти, съдове и керамика използвани от предшествениците ни.

На един от олтарите има статуетки на божества и изображения на Богинята-Майка, която благославя племето за неговите лов и жътва. Пиер обяснява, че някои от обществата са били матриархални. Материалите използвани тук са дърво, глина и кал. В по-късната епоха може да видите по-усъвършенствани инструменти керамика, къщи и дори рисунки.

Влизаме в една от колибите обитавана от рибарите от тогавашната епоха. Друга има навес за добитък. В третата има стая с инструменти и съдове използвани от мъже и жени. Пиер обяснява, че някои от тези оригинални жилища са били открити в тресавища покрити с кал и запазени като модели за историците на парка, за да ги възстановят.

В следващия етап в това селище ще се изградят работилници и ще се правят демонстрации, за да се видят ритуалите и традициите на тези древни общества. Тук се срещнах с един безимен и вечно млад мъж с най-изразителните очи, който седеше в една от тези колиби. Както споменах по-рано бил е открит в гробница със златен скиптър, на място, където е намерено най-старото златно съкровище. „Той е единственият, който посреща гостите в това село“, казва Пиер. Историята на България започва с този човек.

Тракийската епоха

„Здравейте и добре дошли в моето царство“ прогърмява гласът на тракийския цар щом навлезете в една от най-пищните епохи на България. Както Пиер обяснява все още сме в древни времена, но в ерата на преселенията. Траките са съвременници на гърците и за тях се говори в Илиада на Омир. Дворецът е реконструиран и днес е единственият порода си в България. Направен е от мрамор и е подобен на двореца на тракийския цар Севт III в толицата Севтополис. Когато попитах Иван дали може да го видя той ми каза, че никой не може понеже е на дъното на язовир Копринка и е бил открит, когато са строяли язовира.

Поканиха ме в царския дворец, разбрах какво е тракийски дуел и пих вино от златна чиния по тракийска традиция. След няколко момента се пренесох в различна епоха. Имаше още един царски посетител в двореца, царят се сприятели с госта си и го покани в обителта си понеже пиха вино и обещаха да са предани един на друг. Седейки там аз се потопих в миналото.

До двореца има храм на Богинята-майка, но паметниците, които ме очароваха са гробниците пресъздадени с всички стенописи и зали пълни с дарове. Тракийските гробници са единствената връзка с цялата цивилизация и две от тях са включени в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. Има няколко гробници открити в различни части на България, най-важните са в и около Розовата долина.

Нямах време да ги посетя, реконструкциите в Исторически парк ми позволиха да надзърна в ритуалите и вярванията на траките. Трите гробници представени тук са различни по свой си начин и са образци на различни традиции. Това са гробниците от Поморие, Александрово и Свещари. Докато повечето тракийски царе са погребани, някои са кремирани и прахът им се пази в ниши. Повечето гробници са украсени с фрески. Някои от тях са изрисувани ловни сцени погребални пирове.

В гробницата в Александрово може да видите изобразена ловна сцена, на която мъж ловува на кон, гол мъж с двуостра брадва олицетворяващ главния бог на траките Залмоксис, който е еквивалент на гръцкия Зевс. Вярвало се е, че богът е помагал на царете в лова, а брадвата предствалява мощта. Траките също са вярвали в задгробния живот и една от гробниците има стълба към небето, където те са вярвали, че царят ще говори с Бог и ще предава съобщения на хората дори след смъртта си.

Епохата на славяните и прабългарите

Колелото на времето се завъртя и вече съм в следващата епоха на българската история. Отиваме към славянското селище. Докато изследваме селището с техния начин на живот и обичаи, аз съм очарована от поредното селище.

Това е времето, когато първите българи са се появили на сцената наречени прабългари. Те са номади и техните юрти показват някогашния им начин на живот.

Тук ми разказаха историята за един мъж и неговите петима синове историята разказва за началото на България. Вярва се, че този мъж номад е един от владетелите на България. Щом синовете му пораснали, те се преселили в различни райони, които са в днешните Италия, Македония, до река Волга, четвъртият останал в земите на Стара Велика България, а петият най-малкият Аспарух дошъл в земите на днешна България.

Лично аз съм възхитена от това селище понеже е едно от най-вълнуващите. Пиер, който беше с мен изведнъж изчезна и се появи отново облечен в пълноцветен прабългарски дрехи. После имаше двубой и се насъбраха много хора. След това заедно със свой съплеменник демонстрираха различни оръжия, използвани от номадските племена.

Имаше стрелба с лък и бой с мечове. Тогава на сцената излезе Нина Янкова шампион. Докато конят галопираше стрелите летяха със светкавична скорост. За момент почувствах, че сякаш съм сред турнир, в който се демонстрират невероятни умения с лък. По-късно ралица ми каза, че паркът ще е домакин на голям международен турнир през 2020 г., в който ще участват състезатели от цял свят.

Плясъкът на криле привлече вниманието ми и се озовах пред соколар и птиците му – соколи и ястреби и видях как те са били използвани за лов. Мартин синът на Ралица, който развъжда соколите ни каза, че те са най-бързите птици в света. По-късно вечерта отидохме на полето, за да видим как птиците се обучават да ловуват и да се завръщат. Страстта на Мартин са птиците и соколите в частност и е много въодушевен като се грижи лично за тях. Докато слънцето залязва добавяйки пурпурен оттенък на пейзажа, полека се измъквам от невероятното си пътешествие във вълшебното минало и се озовавам в настоящето.

Фантастичното пътуване приключи и аз изживях вълшебната история на България. Но траките и прабългарите ме омаяха с легендите си и с удоволствие бих се качила отново на вълшебния килим, за да се отправя към Исторически парк една от най-новите туристически атракции в България.

Защо да посетите Исторически парк

Отговорът е много прост – заради магията. Тук се срещат историята и фантазията като всяка епоха се преживява от пътешественика. Има живи традиции и ритуали, работилници и демонстрации, които те отвеждат направо в миналото и те превръщат в пътешественик във времето. Буквално сте взети от днешния свят и сте запратени в земята на легендите. И все още всеки аспект от Исторически парк в България е исторически, автентичен и оригинален. Той ви хипнотизира, а историите от миналото оживяват.

Обаче лично за мен едно нещо се откроява. Страстта на хората, които работят в парка – Пиер, Ралица, Иван и другите. Гордеят се с България и страстта им към историята резонират с мен, докато пътувам с тях през различните епохи.

Факти

Исторически парк се намира в село Неофит Рилски до Варна, България. Селищата от праисторическата ера, тракийската епоха на славяните и прабългарите са отворени за туристите, но другите селища ще бъдат готови до 2023 г. и тогава ще има повече периоди от историята на България.

Освен работилници и демонстрации, в парка ще се провеждат турнири, фестивали и събития. Средновековно село с къщи за гости, зали за срещи и конференции, ресторанти за туристи ще бъдат построени, въпреки че самото село Неофит Рилски изглежда като излязло от пощенска картичка със своите къщи за туристи. Вече има два ресторанта и кафенета в Исторически парк, но ще има и още. Храната – вегетарианска или месна е същата, която се е поднасяла в древните епохи, без вносни зеленчуци или твърде преработена. Дори зърното е лимец характерно за тогавашните времена и номадските народи. Има много причини да се посети България и Исторически парк е една от тях.

В Неофит Рилски отседнахме в една старинна и очарователна дървена къща. Облицована с камъни, архитектурата и беше подобна на някои от старите къщи от средновековието, а интериорът беше според местната естетика. Имаше чудна градина с плодни дръвчета.

Селото е в процес на развитие, тъй като повечето такива къщи се строят в момента. Има прототип на Исторически парк. Въпреки, че нашата къща за гости беше с две спални и кухня, храната ни беше доставяна от ресторанта на парка и ни беше сервирана автентична традиционна вегетарианска храна. Изпитах истинско българско гостоприемство и сърцето ми е изпълнено с благодарност и носталгия, тъй като искам отново да се завърна там.