Изключително богатата символика на прабългарите представена като рунни знаци и орнаменти отразява техните митологични представи и религия. Въпреки, че тя е добре установена и систематизирана, нейното значение на моменти все още буди редица въпроси. Всички изследователи на тези знаци са единодушни, че те са имали многофункционална роля служейки понякога като защитно средство, родов белег, религиозен символ, производствен знак, някои като букви и други. Има много данни, че прабългарите са разполагали със своя писмена система основана на рунни знаци, която по-късно е взаимствана и частично ползвана и от хазарите в пред юдейския им период.

В списъка на древните прабългарски знаци се включват спирали, двойни спирали, соларни знаци, човешки длани и други. Тези знаци са отражение на факта, че култът към Слънцето е бил разпространен сред ранните българи.

Символите на Слънцето са едни от най-ранните символи в човешкото изкуство. Най-широко разпространение соларните символи получават през неолита и по-специално през бронзовата епоха. Срещаме ги още в изкуството на траки. При прабългарите слънчевите знаци са, често срещани върху крепостните стени на Плиска и Преслав и върху битови предмети и строителни елементи. Върху източната крепостна стена на Плиска най-често срещания знак е триквестърът, който е слънчев символ. Множество такива соларни знаци са открити и в Северното Прикавказие, в историческите земи на Берсилия и Стара Велика България.

Към соларните знаци се отнасят розетите и концентричните и спирални кръгове с радиално пресичащи се линии (лъчи). Кръстът като соларен знак първоначално изобразява оръдието за добиване на огън при примитивния човек (два дървени клона, напречно разположени и триещи се един в друг). В последствие кръстът става символ на огъня, както и на Слънцето схващано като небесен огън. Като вариант на кръста, свастиката се появява в неолита и символизира огнения и слънчев пламък. Кръстът в качеството си на символ на безсмъртието и възкръсването по-късно е зает в християнската религия и се превръща в нейн основен символ.

Друг широко разпространен слънчев символ е колелото, защото Слънцето се е мислело като търкалящо се по небето колело.

Най-типичният прабългарски знак е знакът IYI (ипсилон), чието присъствие върху коя да е историческа находка от землището на древните българи почти сигурно издава връзка с прабългарите. По всичко изглежда този знак е имал многофункционално значение, защото е поставян и 100 години след християнизацията на българите. Счита се, че този, както и много други прабългарски рунни знаци са използвани като родови, защитни, магически и производствени знаци.

В и близо до старите български земи край Кавказ - Дагестан, Чечения и Ингушетия се срещат в голямо изобилие и предхристиянски фигури, които са варианти на знакът "трибожие". Това са триквестри, трилистници и трикръстници. Тези знаци са били основни езически символи за местното население включващо прабългари и съседните им нахчи от Северен Кавказ. По-късно знаците от вида "трибожие" са донесени от кавказките българи в Дунавска България. За това може да се съди от факта, че същите или подобни знаци са често срещани фигури в орнаментиката на колони, каменни плочи, метални токи и апликации от Плиска и Преслав, а така също и в дърворезбата върху сандъка от Терачина. Среща се и в българската църковна и домашна дърворезба от Средновековието и в по-ново време.

При прабългарите култът към числото три може да е изразяван освен чрез триквестър, трикръстник и трилистника и чрез знакът ипсилон Y. Знакът Y вероятно е играл роля на свещената цифра три.

Ранните български столици Плиска и Преслав, както и много селища и крепости в Североизточна България и Добруджа са имали трислоен архитектурен план подобен на този знак. Също такъв трислоен план са имали и градовете на Волжка България. Този характерен за ранните българи начин на изграждане и защита на техните градове има средноазиатски корени, където градовете строени около началото на новата ера и по-късно са съдържали три концентрични слоя. Тези градове и крепости съдържали три слоя – вътрешна крепост на владетеля, среден град, където са живеели занаятчии и търговци и външен град населен предимно със земеделци и животновъди. И трите части са оградени с крепостни стени.

Древните български знаци се запазват през вековете и биват вплетени в килими, носии и битови предмети от различни етнографски области на България. Предавани през поколенията те отразяват силната духовна връзка и приемственост, която съществува през поколенията. Те са едно вечно наследство, което свързва днешните българи с техните далечни предци и съхранява силни корените им.