Никополис ад Иструм, наричан в превод Градът на победата при Дунав е един от градовете, които император Траян създава, за да отбележи триумфа си над страшните гети. Селището е било разположено на ключов кръстопът Одесос – Марцианопол – Мелта. Край града минавал пътя, който идвал от Нове и се спускал по долината на река Янтра към Августа Траяна. 

В началото градът го наричали още и Никополис ад Хемус, тъй като отстоял само на 10 мили от Хемус (Стара планина). В околностите на селището се отглеждали много животни. Bили добре развити занаятите и земеделието. Знатните жители – градски първенци, търговци, тракийски аристократи и представители на централната римска власт живеели в добре уредени имения и китни вили. Били организирани и устроени и редица тържища, където кипяла оживена търговия.

Жителите на града упражнявали занаяти като каменоделство, дърводелство, строителство. Имало тепавичари, съдии, дори диригент на императорския хор. В околностите на близките села били обособени центрове за керамично производство, което задоволявало местните нужди.

Градът се управлявал от съвет на архонтите ръководен от пръв архонт, който държал в ръцете си и съдебната власт. Най-важните органи били Народно събрание и Градски съвет. Съветниците на втория се избирали от редиците на най-заможните градски първенци. Въпреки че при основаването си градът се състоял от римски легионери-ветерани. Впоследствие в него се заселили много траки. Голяма част от тях принадлежали към стари и силни аристократични родове, които след разгрома на Децебал избрали да приемат Рим и да живеят под неговата власт. В същото време самите завоеватели проявявали достатъчно толерантност към покорените земи и техните обитатели. Те проявявали търпимост към религията на местните. Позволявали им да извършват своите обичаи и дори им давали известна свобода по отношение на вътрешното управление.

Специална колегия от жреци се грижела за поддържане на култа към управляващия римски император и главните божества, почитани от другите религии: Зевс, Хера, Атина, Кибела. Почитането на императорския култ е имало официален характер в бита на населението.

Местното тракийско население почитало масово Тракийският конник (Херос). Жителите на Никополис ад Иструм били от най-различни етноси и прослойки. Въпреки че преобладавали латинските имена, то повечето от хората зад тях били представители на местното тракийско население. Срещали се и много гърци – преселници от Мала Азия и Сирия. Сред ветераните заселили се по десния бряг на река Дунав преобладаващата част били от тракийски произход. Това не било случайно, тъй като в римските легиони се наемали като войници много траки. Дори съществували цели легиони, които били почти изцяло от тракийски бойци – най-добрите воини в античния свят. С отслабването силата на тракийските царе жреци и владетели мнозина от траките постъпвали в римската войска. Усърдната служба там им давала възможност да получат гражданство и земя. Да бъдат признати и уважавани. Тези траки макар и запазили своите богове и обичаи били романизирани – тоест приели римски имена и част от обичаите на Рим покрай дългогодишната си служба в армията.

Много от заможните жители, които участвали в управлението строяли със свои средства обществени сгради – храмове, светилища, бани.

Никополис ад Иструм преживява най-голям разцвет по времето Антониите и Северите. По решение на Градският съвет и на Народното събрание градът подарил сумата от 700 000 сестерции на император Септимий Север. Градът притежавал правото да сече свои собствени монети. На градският площад върху постаменти били издигнати статуи на божества, императори, провинциални управители и заслужили към града личности. Откритата мраморна статуя на Асклепий показва, че жителите на града не само почитали този бог, но без съмнение в него е имало много изкусни лечители, които се ползвали с добро име и били почитани в Рим.

За развлечение на населението се провеждали гладиаторски борби и лов на животни. Техен организатор обикновено бил главният жрец на града. Градът бил епископско седалище.

Първоначално издигнатото селище, а по-късно разрасналите му се квартали били защитени от здрави крепостни стени. Никополис ад Иструм няколко източника на вода. Имало и малък театър (одеон), който събирал около 350 – 400 души. Близо до северната порта на града била разположена обществена баня притежаваща всички нужни помещения за къпане.

Никополис ад Иструм макар и създаден от Рим в действителност се превръща в един от най-големите центрове и средища, от който местното тракийско население продължава да управлява голяма част от своите някогашни територии. Да се грижи за опазването им и да разпространява своята култура сред останалите преселници. Романизираните траките в Никополис ад Иструм не губят своята идентичност и национално самосъзнание.

И до днес останките от Никополис ад Иструм са притегателно място за туристи и пътешественици. А всяка година през лятото там се организира античен фестивал.