Най-големият от християнските градежи в България след покръстването е Голямата базилика на Плиска. Тази внушителна по своите размери черква е била издигната във Външния град. Установено е, че нейното място е съществувало по-старо езическо светилище, което също имало кръстовидна форма. 

Базиликата била дълга 99 метра и широка 29,5 метра. Образувана е от две почти равни части — обширен атриум и същинска черква. Имала е прост неразчленен притвор, а на олтарната страна — една единствена апсида с дълбоко предапсидно пространство. Отвън апсидата е била петостенна. В източния край на страничните кораби са били обособени специални помещения необходими за църковната служба. Към север и към юг при тези приолтарни помещения са били долепени към корпуса на черквата по една пристройка. Северната е изпълнявала ролята на параклис — в нея е запазена стъпката на широка олтарна маса — менза. Южната е служила за кръщелня. Двете странични пристройки са били строени след издигането на черквата. Техните основи, единствено запазени се различават от основите на голямата сграда.

Много тържествено е бил оформен главният вход на черквата в западния кран на атриума. Дебелите основи подсказват, че пред западната фасада се е издавал; масивно, почти квадратно по план тяло, което напомня кула. Приземието е представлявало дълбок проход, през който се е влизало в обширния двор. За разлика от традиционните атриуми на базиликите от ранно християнската епоха в двора пред базиликата не е имало кладенец или каменна чаша (фиала). Кладенец е имало в южния кораб на самата черква, той останал от съществувалия по-рано езически храм.

Голямата базилика във Външния град била пряко свързана с дворцовия център. Между източната порта на Вътрешния град и западния — главния вход на базиликата бил прокаран абсолютно прав път, застлан с грамадни неправилни каменни блокове. По него са минавали представителите на ханския — княжеския двор и самият владетел, когато е трябвало да отива и да се връща от Голямата базилика.

Големината на базиликата във Външния град е поразителна. Нейните размери и внушителният ѝ корпус хармонират с простора на укрепеното Плисковско поле. За обстановката, в която се появява тя представлява рядък и необичаен паметник на ранното християнство в Долна Мизия през IX в.

Провеждащите се строителни и реставрационни работи по-голямата базилика на Плиска, от няколко години насам целят да възстановят този монументален паметник на българската култура в цялостен вид. Само по този начин застанали пред него – посетителите ще могат да проумеят и разберат онази монументална сила и стремеж към съграждане на велики сгради. Носещи историята и изкуството на древния български народ.