Новини

Влезте в средновековната българска столица Велико Търново

Помня, че когато бях малко дете си играех сред тези камъни, докато майка ми работеше доброволно тук през почивните дни. Много деца са идвали тук и детството ми е свързано с крепостта.“

На входа сме на внушителната крепост Царевец, която господства над целия хоризонт на Велико Търново, намираща се на 200 м над морското равнище. Шарат и аз сме на обиколка из древния град, докато Ралица ни разказва за детството си тук. Историческата част се нарича „Царев град“ (Градът на царете) и е много живописна. Разположена е на река Янтра, построена на три хълма – Царевец, Трапезица и Света гора.

Старите мостове са осеяли града, който изглежда не остаряващ. Велико Търново има излъчването на старинно очарование и безвремие. През Средновековието градът е бил известен като „Третия Рим“. Историята му е на 5 000 г. и има данни за древни селища на хълма Трапезица отпреди 3 000 г.пр.н.е.

Велико Търново, тогава известен като Търновград, е бил крепост на Първата Българска империя. По-късно през Средновековието става столица на Втората Българска империя, когато се превръща в сила, с която трябва да се съобразяваш. През 12-ти век двама братя Асен и Петър предвождат въстание за освобождение на България от Византийска власт. Те основали Второто Българско царство и превръщат Велико Търново в столица.

В централната част на града се извисява крепостта Царевец, в която се намират царските дворци на българските царе и Патриаршеската катедрала, наред с други църкви, паметници и жилища на аристокрацията. Имало е сгради, които вероятно са били работилници на занаятчии, които също са били открити при разкопки. Освен средновековни кули за затворници, имало е Скала за екзекуции – скалиста издатина над реката, откъдето са били хвърлени предателите.

През 12ти век крепостта Царевец е била твърдината на цялата Българска империя, особено през средновековието до 14ти век, когато е настъпило османското владичество. Нашият екскурзовод Никол ни каза, че тук е имало 400 къщи, 22 църкви, 4 манастира и 2 кули, освен знаменитата крепост. Никол ни преподаде бърз урок по история.

Първата крепост на Царевец е била построена от византийските императори през 4ти век, въпреки че траките и римляните също са изградили селища на това място. Крепостта е била обновявана от славяни и българи, отново от византийските императори, а накрая огромната крепост се е превърнала в резиденция на българските царе през Средновековието. Въпреки, че османците са я разрушили, възстановяването й е започнало през 1930 г. ие продължило до 1981 г., когато са е чествало 1300 годишнината от създаването на Българската държава. Точно това е мястото, където много семейства, включително и на Ралица, са работили, за да възстановят крепостта.

Крепостта има три входа. Докато влизахме през главни, който има подвижен мост, спрях и огледах. Ограден от 1 км дебели стени, чиято дебелина е над 12 м, замъкът е опасан от още един ред укрепени стени и заема площ от около 5000 кв.м. Дворецът, в който последователно са управлявали 22ма царе, включва царските покои, царската църква и тронната зала, наред с други помещения.

На върха на хълма е Патриаршията, където Катедралата Възнесение Господне стои сред руините на Римската базилика. Стенописите са смайващи и изобразяват исторически моменти от Втората Българска империя, освен няколкото Библейски сцени и истории. Докато външният вид на православната катедрала е запазил оригиналния архитектурен модел, стенописите се открояват с поразителен модернистичен стил.

Историята разказва, че по време на реконструкцията през миналия век, художникът е прерисувал стените и им е придал днешния модерен вид. Църквата не е била осветена оттогава се посещава от туристи, за да видят стенописите.

Стенописите не са исторически, но те са пресъздадени по модерен начин. Всяка от тях си има своята история. Посещението ви в Царевец няма да е пълно, без тази артистична обиколка.

Почти следобед е, но тъмните облаци ни дават зловещо усещане. Разхождаме се и разглеждаме безбройните църкви, манастири, жилища, работилници, кули и други паметници, някои от които в руини. Сред многото кули се откроява Балдуиновата, наречена е на затворника, който е бил тука. Това е Балдуин I, император на Константинопол и граф на Фландрия, борел се срещу империята, бил е затворен тук и накрая екзекутиран. Никол ни препоръчва представлението „Звук и светлина“ в двореца за по-драматично преживяване на българската история.

Царевец не е единственото място, което да разгледате във Велико Търново. Има няколко църкви, а най-известната от тях е „Свети 40 мъченици“. Църквата е построена през 12ти век по нареждане на българския владетел цар Иван Асен II след победата му в една битка, която се е състояла точно на този празник. През средновековието е разрушена по време на османското владичество.

В тази църква през 1908 г. цар Фердинанд провъзгласява независимостта на България от османската империя. Църквата е много силно повредена по време на земетресението през 1913 г., но е възстановена в последните години.

Освен стенописите, църквата има няколко исторически архива. Други известни църкви във Велико Търново са Св. Димитър Солунски, Св. Петър и Павел, Св. Георги, Св. Николай и С. Константин и Елена.

Друг известен символ на града е Паметникът на Асеневци, построен през 1985 г., за ознаменуване на 800-годишнината от Освобождението на България от Византийската империя. Той включва българските царе: цар Петър (най-големият брат), цар Асен, цар Калоян (най-малкият брат) и цар Иван Асен II. Наречен е още „Конниците“. Старият град има няколко стени, върху които е изписано улично изкуство.

Тези царе са основали Втората Българска империя и са провъзгласили Велико Търново за столица. Може да изкачите стъпалата и да отидете на върха на паметника, за да се насладите на гледката оттам. Много често се виждат ученици, които паметника или гледките. Градът е пълен със стари мостове и може да посетите Моста на Стамболов и по него пеша да стигнете до паметника. Има дори „въздушен мост“ от който се откриват панорамни гледки към града.

Във Велико Търново има няколко музея. Археологическият музей има завладяваща историческа изложба от праисторическата епоха до средновековието, когато достига своя връх. Друг невероятен музей е Страноприемницата на хаджи Николи, който е бил дом на хаджията – известен занаятчия от 19-ти век, по-късно бил превърнат в страноприемница.

Може дори да хапнете набързо в тази страноприемница (една от последните оцелели в града) и да се отправите към галерията, за да видите творбите на българските художници. Има още няколко музея и паметника, но бих искала да се поразходя из Стария град и ул. Раковски, известна още като Самоводската чаршия.

През 19-ти век земеделците и занаятчиите от село Самоводене са идвали тук да продават токите си. Има няколко старинни паметника, които са възстановени през българското Възраждане и този път е известен като Улицата на занаятите. Някои от магазините са превърнати в работилници, където може да видите как хората гравират маски или ножове, керамични изделия и дори дърворезба, а също има няколко сувенирни магазина.

Вървях надолу по живописната улица, позирах с някои фигури и всяка една си има своята история. Запознайте се с чорбаджията, който традиционно е първенецът на селото, богат и влиятелен човек, търговец, често смятан за кмет през тази епоха. А понеже това е пазарна и занаятчийска улица, вероятно той същевременно е бил собственик на пазара.

Хубавата жена, държаща красива керамична чиния, е негова съпруга. Тя гравира чинии, паници и прибори от глина. Тя е много талантлива и се счита за един от най-умелите занаятчии на селото. Местният свещеник държи икона и седи пред старата църква на тази улица.

Кукерите са част от българския фолклор и в страната се празнуват международни фолклорни фестивали. Хората украсяват маските и костюмите, а танците и показаните ритуали предпазват от зли очи. Дори днес традициите продължават. Има различни кукерски костюми и маски. Попаднах на работилница, където семейство занаятчии ги изработват ръчно. Може да видите дървени кукери, като този на снимката, а някой ден искам отново да съм тук.

Улица Гурко е друг живописен район с лабиринт от малки улички, очарователни къщи и красиви гледки. Велико Търново е съкровищница от архитектурно наследство, а архитектурата може да бъде проследена от Средновековието, през Възраждането, до социалистическия период. Има няколко къщи, които са възстановени в наши дни, но построени в стиловете на Възраждането и Бароковия романтизъм. Може да се включите в безплатната пешеходна обиколка, която ви дава представа за историческото и архитектурното наследство на града.

Ще ми се да можех да прекарам повече време във Велико Търново, но около града има толкова много места за разглеждане. На следващия ден разгледахме Преображенския манастир, намиращ се на Дервентската клисура над река Янтра, на 7 км от града. Основан е през 13-14 в., свързва се с цар Иван Александър, покровителстван е от съпругата му Сара Теодора и е наричан още „Манастирът на Сара“. Манастирът първоначално е бил метох и е бил разрушен по време на османското владичество.

През 19ти век е възстановен с дарения под егидата на Рилския манастир, а също подкрепа от манастири от Русия. Възстановяването му е в тил Българско Възраждане от архитекта Колю Фичето, а стенописите са от Захари Зограф. Най-известните стенописи са величественото Колело на Живота, Стражният съд, Тайната вечеря, Рождението на Света Богородица. Има дори собствен портрет.

Колелото на живота е шедьовър, при който вътрешният кръг представя четирите сезона, а външният изобразява Живота и смъртта и различните периоди от живота от началото нататък. манастирът има подземен параклис, посветен на Свети Андрей и построената над него църква е Благовещение. камбаните в седемте камбанарии са дарени от руския цар Александър II за благодарност за българската помощ по време на Руско турската освободителна война.

Продължихме пътя си към Арбанаси, който беше смайващ и очарователен. Навремето градът е бил търговски център и дори днес можете да видите разпръснатите къщи в традиционен архитектурен стил с укрепени каменни стени, които де ги пазят от османските разбойници. Вярвало се е, че градът е известен със златарите, занаятчиите и тъкачите, а същевременно е имало и много лозя. По едно време тук е имало над 1000 къщи, но днес са малко над 80 и по-скоро прилича на музей на открито.

И така, ако чувствате, че сте попаднали в музей, една от старите къщи е принадлежала на богат търговец и е превърната в музей – Констанцалиевата къща. Двуетажният дом е построен през 17ти век, направен е от дървен материал и камък и е отворен за посетители само по предварителна уговорка. Има и хотел, наречен Дворецът Арбанаси, принадлежал е на бившия български президент Тодор Живков.

В този очарователен град с покрити с камъни улици и красиви къщи има няколко църкви и манастира, като най-богато украсената е Рождество Христово. Освен Арбанашкият манастир Света Богородица и манастирът Свети Николай, другите знаменити църкви са на Архангелите Михаил и Гавраил, Свети Атанасий, Свети Георги и Свети Димитър. Пътуването ви из България трябва да включва и Арбанаси, а не само Велико Търново.

Обядвахме в една старинна и необикновена страноприемница и се отправихме към друг чуден град, разположен покрай река Янтра в подножието на Балкана. Габрово е известен с българското възрожденска архитектура и етнографския открит музей Етъра. Градът е известен също с театрите си, особено в областта на хумора и сатирата. Това е един от най-дългите градове в България, известен с работилниците и занаятите си, превърнал се във видно селище. Като център на търговията и търговците, Габрово е известен като „Голямата работилница“ и също е една от причините да посетите България.

Не отидохме на театър, но посетихме Етъра. Музеите на открито ви позволяват да надникнете в старите български обичаи и занаяти. Над 50 магазина ви показват различни български традиции и те са поместени в характерните български възрожденски къщи. Оцветена в нюанси на прасковено и синьо, една от старите къщи има 21 прозореца.

Според една легенда, Габрово е основан от ковач и вероятно заради това навсякъде има занаятчии. Може да срещнете хлебари, дърворезбари, дърводелци, обущари, грънчари, златари и други майстори. Друга атракция е водната мелница от 18-ти век и ромонящ поток, течащ през комплекса. Като се започне от купуването на сувенири, до опитването на метната кухня, откритият етнографски музей Етъра ви дава възможност да надникнете в България.

Има толкова много потайни кътчета и непознати места, които да се видят около Велико Търново, Арбанаси и Габрово, но дойде време да се връщаме във Варна и да посетим Историческия парк, а също да разгледаме повече градове като Несебър. И пътуването ни продължава.


Автор: Лакшми Шарат

"Източник": https://lakshmisharath.com/veliko-tarnovo-bulgaria