Неолит и Халколит

Новокаменната епоха по-конкретно се свързва с група специфични поведенчески и културни промени сред човешките общества, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни.

НОВОКАМЕННА ЕПОХА (НЕОЛИТ)

Новокаменната епоха (Неолит) е последния период от каменната епоха (по българските земи от 6000 до 4000 г. пр.н.е.). Тя следва плейстоцена и ранните години на холоценската мезолитна култура, като започва с откриването и разпространението на земеделието и свършва, когато металните инструменти изместват каменните и стават широко разпространени през каменно-медната, бронзовата или желязната епоха в зависимост от географския район. Новокаменната епоха не представлява точно определен хронологичен период, а се отнася до най-ранните фази на уседнал живот и наличие на земеделска дейност при отделните човешки общества. Например в Близкия изток обществата започват да обработват земята ок. 1000-1500 години преди тези умения да се разпространят и да достигнат до първичните общества в Европа.

Новокаменната епоха по-конкретно се свързва с група специфични поведенчески и културни промени сред човешките общества, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни. Преходът от събирателство и лов и номадски/полуномадски начин на живот, характерни за старо- и среднокаменната епохи, към земеделие и уседнал начин на живот е наречен неолитна революция. От 10 000 до 8000 г. пр.н.е. хората култивират прости земеделски култури (диви и питомни) и развъждат кози и овце. Към 7000 г. пр.н.е. започват да отглеждат и други животни – (крави, прасета), опитомяват кучето, започват да живеят в постоянни и наколни селища. Появява се и грънчарството. Развитието на тези умения отново не е едновременно и се разгръщат по различно време в различните части на света.

КАМЕННО-МЕДНА ЕПОХА (ХАЛКОЛИТ)

Каменно-медната епоха (наричана също медна епоха, Халколит или Енеолит) е епоха в развитието на човека, преход между неолита и бронзовата епоха, свързан с откриването на първия обработван метал – медта. Терминът е въведен през 1876 г. от унгарския археолог Ференц Пулски на международния архологически конгрес и уточнява класификацията на Томпсън, в която бронзовата епоха следва пряко каменната.

Каменно-медната епоха обхваща приблизително периода 4000-3000 г. пр. Хр., като в някои райони на света продължава и до по-късно, а в други изобщо отсъства. Най-често халколитът се смята за ранен етап от бронзовата епоха, но някои учени го считат и за отделен период. През тази епоха се разпространяват медните оръдия на труда, които, въпреки че са меки и чупливи, са по-прецизни и по-качествени от предишните каменни. Въпреки това през целия период каменните остават по-често срещани поради все още примитивния начин на добив и обработка на метала. През този период хората откриват за пръв път и други метали като злато и калай.

По времето на каменно-медната епоха започва изграждането на йерархична обществена система и се наблюдава по-голямо разделение на труда, отколкото в предходните епохи. Най-важната находка в България от епохата на халколита е Варненския халколитен некропол, в който е открито най-старото обработено злато в света.


Проектът е иницииран и разработен от
ТРЕЖЪР БЪЛГАРИЯ
в тясно сътрудничество с доказани специалисти от областта на историята, археологията, скулптурата, туризма, мениджмънта и финансите
Фирмата е лидер в изработката на предмети на изкуството, представителни подаръци на българска и тракийска тематика, копия на антични вещи и съкровища, възстановяване на исторически артефакти, изработка на функционална скулптура с исторически мотиви, интериорен и екстериорен дизайн и други с подобна насоченост. Трежър е най-голямото и утвърдено дружество от този бранш в България, с доказана експертиза, високо качество и прецизност на крайния продукт.