Неолит и Халколит

Новокаменната епоха по-конкретно се свързва с група специфични поведенчески и културни промени сред човешките общества, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни.

Новокаменната епоха се свързва с група специфични поведенчески и културни промени в човешките общества, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни.

Новокаменна епоха (неолит)

Новокаменната епоха (неолит) е последният период от каменната епоха (по българските земи от 6000 до 4000 г. пр.н.е.). Тя следва плейстоцена и ранните години на холоценската мезолитна култура. Започва с откриването и разпространението на земеделието и свършва, когато металните инструменти изместват каменните и получават широко разпространение през каменно-медната, бронзовата или желязната епоха в зависимост от географския район. Новокаменната епоха не е точно фиксиран хронологичен период, тя се отнася до най-ранните фази на уседнал живот и наличие на земеделска дейност при отделните човешки общества. Например в Близкия Изток хората започват да обработват земята около 1000 – 1500 години преди тези умения да се разпространят и да достигнат до човешките поселения в Европа.

Новокаменната епоха по-конкретно се свързва с група специфични поведенчески и културни промени сред човешките общности, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни. Преходът от събирателство и лов и номадски/полуномадски начин на живот, характерни за старо- и среднокаменната епохи, към земеделие и уседнал начин на живот, е наречен неолитна революция. От 10 000 до 8 000 г. пр.н.е. хората култивират прости земеделски култури, развъждат кози и овце. Към 7 000 г. пр.н.е. започват да отглеждат и други животни – крави, прасета, опитомяват кучето, заселват се в постоянни и наколни селища. Появява се грънчарството. Усъвършенстването на тези умения не е едновременно, те се развиват по различно време в различните части на света.

Каменно-медна епоха (халколит)

Каменно-медната епоха (наричана също медна епоха, халколит или енеолит) е етап в развитието на човека, преход между неолита и бронзовата епоха. Тя се свързва с откриването на първия обработваем метал – медта. Терминът „каменно-медна епоха“ или „халколит“ е въведен през 1876 г. от унгарския археолог Ференц Пулски на международен археологически конгрес и уточнява класификацията на Томпсън, в която бронзовата епоха следва пряко каменната.

Каменно-медната епоха обхваща приблизително периода 4000 – 3000 г. пр.Хр., като в някои райони на света продължава и до по-късно, а в други изобщо отсъства. Най-често халколитът се смята за ранен етап от бронзовата епоха, но някои учени го считат за отделен период. През тази епоха се разпространяват медните оръдия на труда, които, макар че са меки и чупливи, са по-прецизни и по-качествени от каменните. Въпреки това през целия период каменните остават по-често срещани поради все още примитивния начин на добив и обработка на метала. През този период хората откриват за пръв път и други метали като златото и калая.

По времето на каменно-медната епоха започва изграждането на йерархична обществена система и се наблюдава по-голямо разделение на труда, отколкото в предходните епохи. Най-важната находка от халколита в България е Варненският халколитен некропол, в който е открито най-старото обработено злато в света.

На Трежър България е поверено цялостното художественото изпълнение на проекта Исторически парк. Трежър България е единствената фирма в България с доказана професионална експертиза и пресъздаване на автентичност в направленията: история, археология, скулптура, туризъм.
Фирмата е лидер в изработката на предмети на изкуството, представителни подаръци на българска и тракийска тематика, копия на антични вещи и съкровища, възстановяване на исторически артефакти, изработка на функционална скулптура с исторически мотиви, интериорен и екстериорен дизайн и други възстановки с подобна насоченост.